Лидерите на ЕС ще съберат повече подкрепа за Украйна на фона на призиви за ново чувство за неотложност
БРЮКСЕЛ (АП) — В Европейския съюз има ново чувство за неотложност във връзка с войната в Украйна.
Докато лидерите на 27-членния блок се подготвят да се съберат в четвъртък, запасите от боеприпаси в Украйна са отчайващо ниски. Русия има повече войски. Те са по-добре снабдени и постигат бавни, макар и скъпи печалби на бойното поле. Руският президент Владимир Путин изглежда готов да изчака годината, за да види дали изборите в САЩ ще върнат Доналд Тръмп в Белия дом.
Дори ако президентът Джо Байдън остане на поста си, лидерите на ЕС се притесняват, че дългият и бавен обрат на САЩ към Азия – за да се съсредоточи върху един все по-настоятелен Китай – ще набира скорост и все повече ще оставя Европа да се грижи за собствената си сигурност. Усилията на САЩ да получат нови средства за въоръжаване на Украйна са в застой в Конгреса.
В същото време кампанията се разгаря за общоевропейските избори през юни. Най-голямата политическа група в Европейския парламент – дясноцентристката Европейска народна партия – превърна сигурността във водещ въпрос. Става все по-трудно да се отдели реториката на кампанията от истинската загриженост за Украйна.
„В третата година от агресивната война на Русия срещу Украйна сме изправени пред ключов момент. Спешността, интензивността и непоколебимата решителност са наложителни“, написа председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел в писмо, в което кани президенти и министър-председатели на двудневната среща на върха в Брюксел.
„Бързото предоставяне на военна помощ на Украйна“ е основен приоритет, пише Мишел. Другият, за укрепване на защитата на Европа. „Сега, когато сме изправени пред най-голямата заплаха за сигурността след Втората световна война, е крайно време да предприемем радикални и конкретни стъпки, за да бъдем готови за отбрана и да поставим икономиката на ЕС на „военна основа“, каза той.
Малко вероятно е всичките 27 лидери да приемат преминаването към военна икономика, която може да помогне за производството на необходимите оръжия и боеприпаси. Унгария например, най-близкият съюзник на Русия в ЕС, търси мир и отказва да въоръжи Украйна.
Все пак осъзнаването, че Русия под управлението на Путин би представлявала екзистенциална заплаха, ако Украйна падне, стимулира по-голямата част от Европа.
„Ако руският президент смята, че просто трябва да изчака тази война и ние ще отслабнем в наша подкрепа, тогава той е сбъркал", каза германският канцлер Олаф Шолц в сряда. „Русия не е силна и не може да спекулира с нашата подкрепа. Ще го продължим толкова дълго, колкото е необходимо.“
Нараства подкрепата сред някои лидери за отбранителни облигации за финансиране на военни разходи чрез емитиране на общ дълг; по същия начин, по който ЕС събра пари за своя фонд за възстановяване от пандемия.
Други стари червени линии също се тестват. Френският президент Еманюел Макрон отказа да изключи възможността западни войски да бъдат изпратени в Украйна, въпреки че признава, че сега няма консенсус за това.
Позицията на Макрон раздразни някои съюзници и беше отхвърлена, особено от Германия. Други приветстваха „стратегическата двусмисленост“ на неговите забележки – важността никога да не обявявате намеренията си пред противник.
Дебатът в Германия наскоро се съсредоточи върху това дали да изпрати крилати ракети с голям обсег Taurus в Украйна. През последните две години Шолц на моменти беше критикуван за това, че изглежда се колебае, преди най-накрая да се съгласи да изпрати нови оръжейни системи, като бойни танкове Leopard 2.
В четвъртък лидерите ще претеглят нов план за използване на лихвите, спечелени от руски активи, замразени в Европа, за подпомагане на предоставянето на оръжия, боеприпаси и подкрепа за отбранителната индустрия на Украйна.
27-членният ЕС е притежаващ около 210 милиарда евро (228 милиарда долара) в активи на Руската централна банка, повечето от тях замразени в Белгия, като отмъщение за войната на Москва срещу Украйна. Блокът изчислява, че парите могат да генерират печалби до 3 милиарда евро (3,3 милиарда долара) всяка година.
Малка група от страни членки, особено Унгария, отказват да доставят оръжия на Украйна, така че тези неочаквани печалби биха били разделени. Около 90% от парите ще бъдат вложени в специален фонд, който много страни от ЕС вече използват, за да получат възстановяване на разходите за оръжия и боеприпаси, които изпращат.
Другите 10% ще бъдат вложени в бюджета на ЕС, за да помогнат за укрепване отбранителната индустрия на Украйна. Държавите, които се противопоставят на изпращането на оръжия, могат да твърдят, че не въоръжават страната.
Някои страни също се присъединяват към чешки план за закупуване на стотици хиляди артилерийски снаряди извън ЕС. От съображения за сигурност правителството в Прага няма да каже кой е доставчикът.
Въпреки че изглежда не липсват нови идеи в подкрепа на Украйна, разделенията остават и те могат да бъдат разкрити на срещата на върха.
Франция, Германия, Полша и балтийските държави, географски най-близо до Русия – Естония, Латвия и Литва – заедно с Дания и Швеция все още смятат, че предоставят най-голяма помощ. Те искат Италия, Португалия и Испания да направят повече.
Каквото и да направят, трябва да се направи бързо. Първият дипломат на ЕС казва, че следващите месеци са ключови.
„Това лято ще бъде критично“, каза върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел пред репортери във вторник. „Русия удря позициите на Украйна всеки ден, за да ги отслаби“ преди по-широка офанзива.
___
Geir Moulson в Берлин и Vanessa Gera във Варшава допринесоха за този доклад.
___
Следете отразяването на AP за войната на Русия в Украйна на https://apnews.com/hub/russia-ukraine
